Go back

Каква трябва да бъде социалната политика на държавата?

0m 0s

Каква трябва да бъде социалната политика на държавата?

Разговорът в подкаста на Института за пазарна икономика разглежда философските и практически въпроси на социалната политика в България. Основната тема е на кого трябва да помага държавата – дали на крайно нуждаещите се, които не могат да се справят сами, или на средната класа, която често получава трансфери, финансирани от собствените си данъци. Участниците критикуват липсата на ясни критерии и отбелязват, че много програми просто преразпределят ресурси към хора, които биха могли да се грижат за себе си, което води до логически абсурди. Данните показват, че относителната бедност спада значително след изплащане на пенсии и помощи – от над 45% до около 21%, но този ефект често е временен, като например при увеличението на пенсиите, което избутва хората над линията на бедност само за кратко. Липсва стратегическа цел за намаляване на неравенството, а структурата на доходите е изкривена – има голям дял богати, малка средна класа и много бедни. Въпреки това се отбелязва, че икономическото развитие и пазарът на труда постепенно свиват разликите, което може да доведе до по-балансирано разпределение. Накрая се подчертава, че въпреки липсата на абсолютна бедност по глобални стандарти, материалните лишения – като невъзможност за отопление или ремонт – остават реални проблеми, които изискват внимание.

Transcription

9929 Words, 57562 Characters

Bulgarian
Говорител 1 Ти казваш ами аз искам да държавата да ми взима 1 пари и после да ми връща пак 1 пари не е ли по добре да махнем посредник? Не е ли по добре да да не ти взима толкова пари от данъци и съответно ти да не очакваш нещо обратно? Ок можеш да се справиш сам, нали? В повечето случай става въпрос за работещи хора хора, които изкарват доходи независимо дали се предприема член и на наемни работници. Говорител 2 Бедността винаги е характеристика на домакинството, тоест отделния човек, както и да го гледаме как живееха в доха и така нататък. Не можем да кажем дали е беден. Напротив ти си беден в някакъв контекст и си беден в контекста на своето семейство на своето домакинство. Там насетне трябва да си мисля тези неща в контекста на потребностите на конкретните домакинства на техните особености, а и на реалността, в която живеят. Нямат такъв инструмент, нямаме на практика. Говорител 3 Ако приемем, че 20% са най бедните, около половината от тях имат социална мобилност. Има излизане от бедност, има катерене по стълбицата, има падане по стълбицата, нали можеш да изпълниш зависимости хазарт алкохол какво ли не нали всичко се случва, но социалната мобилност е има и тя разбира се е по силно тогава когато икономиката се развива и когато. Така пазара на труда е в добро състояние. Здравейте, вие сте със спонтанния ред подкастът на институт за пазарна икономика за пореден път сме в червената къща, както всяка седмица тук са дръв Николов, лъчезар богданов, аз съм Петър ганев такава разгорещеното лято световното свърши бюджета обаче все още не е приет или е на ръба да бъде приет. Решихме да поговорим малко за. Пол тежка тема, но тя е може би в основата на много от дебатите за бюджета, социалната политика, данните за бедността какво да се прави в министерството на труда и социалната политика по основните програми разговор, който както може да бъде много конкретен за това какво пише в бюджета и какви са данните за бедността, така и много философски. Какво трябва да прави държавата и на кои групи от обществото и как да помага? Аз ще дам данни за бедността, но и на по късен етап и сандра много ще коментираме, тъй като това е тема, която редовно покриваме, но ще почна така. Седим по основен въпрос към лъчо. На кой трябва да помага държавата? Тоест можем малко да зума отнеми да кажем. Така в 1 страна, която догонва вече е по забогатяла. Започнала е да привлича работници население, макар и може би не докрай устойчиво. Вече 1 друг етап от икономическото си развитие можем ли пак да отворим въпроса на кой трябва да помага? Или просто трябва да правим това, което сме правили общо взето последните 2 десетилетия? Говорител 1 Има 2 критерия за мен те са много прости. Най очевидния е подкрепа за тези, които наистина не могат да се справят сами. Това са екстремни случаи, хора с тежки увреждания и изключително напреднала възраст без никакви доходи по ред причини. Тоест това е екстремната бедност, от която няма излизане и втората втория критерий за мен е. Най общо свързан с това да се даде равен шанс при старта, тоест да се изравнят възможностите човек сам да се оправи в бъдеще, тоест така да е структурирана дадена подкрепа, че човекът всъщност след известно време да няма нужда от подкрепа и това вече по по сложно да се направи но но според мен като критерии като принцип е валидно даваме шанс всеки с известна подкрепа да може след това той сам да се оправи и да няма нужда. Говорител 3 Но не ти ли се струва, че общо схващане в държава медии често политика? Е, че всъщност да се помага на средното на обичайното. Семейството е с 2 души от Шумен, които имат 1 или 2 деца и 2 работят. Но пък знаем не на много висока заплата да кажем промишлеността в търговията и общо схващан. Като че ли е, че точно на това семейство да се помогне, а не на да кажем тези, които са рискови групи дългосрочно извън пазара на труда, без образование, тоест как се отговаря на този аргумент, че всъщност на класическото българско семейство от Шумен. Трябва да бъде социалната политика насочена там. Говорител 1 Ами то всъщност няма отговор, ако мнозинството смята, че това трябва да се прави политиците, това и с това и отговарят. Затова има и толкова много различни програми за трансфери, които всъщност едновременно използват данъчен ресурс, събран от средната класа и после връщат някакви неща на средната класа. Примерно данъчната отстъпка за деца е нещо такова, хем взимаме от вашите данъци, хем след това ви даваме нещо от същите тия данъци на на същите. Хора, които ги плащат, което няма особен морален смисъл. Но има психологически момент. Всъщност това дава възможност политиците да кажат, ние управляваме в интерес на всички, защото иначе някой ще каже, ама вие защо само на най бедните давате защо не давате на всички ние всички имаме някакви потребности и така че това е, това е картината, но но, но сега много е дълга темата за дали възприеме държавата като някаква майка, която се грижи за всички нас като невръстни деца и ние сами не можем да се оправим. Имаме нужда някой отгоре да ни помага за всичко, било то за образование. За храна, за транспорт, за каквото се сетите. Този има най различни програми, в които някой отгоре нали нарича абстрактно държавата да ни дава. В крайна сметка това са парите от данъците, които самите ние плащаме. Средната класа живее в тази заблуда, но от нея трудно се излиза, защото има твърде много програми, с които се преразпределя. Ресурс към средната класа. Към различни по различни критерии какво става, ако ти точно конкретно твоя твоята помощ, която получаваш, се откажеш другите няма да се откажат и ти 100 случая си прецакан и от там идва тази фундаментална глупост, която чуваме непрекъснато. А защо плащам данъци, ако не за да получавам някакви социални плащания или обезщетения? А тоест това е логически абсурд и казваш, ами аз искам да държавата да ми взима 1 пари и после да ми връща пак 1 пари, нали не е ли по добре да махнем посредника? Не е ли по добре да да не ти взима толкова пари от данъци и съответно ти да не очакваш нещо обратно, ако можеш да се справиш сам, нали? В повечето случай става въпрос за работещи хора хора, които изкарват доходи независимо дали се предприема член и на наемни работници. Но но това е и и всъщност играта е такава, че нито 1 малка група от средната класа няма рационален интерес да се откаже от някаква привилегия от някаква помощ от някакво плащане към себе си, защото тя няма увереността, че другите ще се откажат и тогава всъщност другите просто ще вземат. По голяма част от това, което се събира от данъци и за това каква е играта, всеки иска повече. Независимо пак казвам дали става въпрос за хора с увреждания, майки с деца, многодетни майки и всякакви други категории лица, които ползват някакъв вид плащане, трансфер от държавата или данъчна отстъпка. Говорител 3 Добре на фона на този общ. Разговор философски голяма степен малко какво казват данните в България ще кажа 2 3 числа, тъй като са пред мене. Когато се изплатят всички заплати и резултат от икономиката, който се формира в България, относителният дял на бедните над 45%. Преди социални трансфер преди пенсии преди помощи дори преди данъчните така плащане 45% нали това са тези, които са твърде отдалечено от медианното ниво, ко казано в риск от бедност, когато се изплатят пенсиите, което все пак е огромният трансфер в България. Тази това ниво на относителен дял на бедните пада малко под 30% и това е защото пенсионерите са много близко до линията на бедността и всъщност нивото на пенсиите много често ги праща малко отгоре, а голямата група пенсионер съвсем леко над линията за бедността. Така че след пенсиите пада на 29 30%, а като се платят и социалните помощи. Най различни програми за хора с увреждания, за семейства с деца, за отопление, за месечните социални помощи. А тогава последните данни казва 21% ниво на бедност. Това сме запознати 20 21 така се движи през годините и голямата тема за неравенството. Коефициентът на джини сега няма да разказвам как се смята, но традиционно България е бил близо до 40% преди 5. Преди 10 години в момента се пак падна на 37 38, но да кажем целта може би трябва да ядем. 35 ако въобще има целеполагане в тази посока на фона на тия данни. И отношения между най богатия 20 и най бедни 27 път като ниво на доходи на фона на тази обща картина. Адриан е може би 1 от хората, който най често е отварял данните за плътността на сайта ни се и всяка година, като се публикуват с много ровене в индивидуализираните данни, до които сме получавали доста през годините по различни изследвания. Ти как какъв е твоя извод и обща оценка на фона на тая картина? Говорител 2 Ами извода че нямат сред полагане ти също много добре го го заложи въпроса защото при нас няма социална програма която се залага директно. Цел в намаляване на дела на бедните, намаляване на неравенството. По скоро това, което виждаме като спад в тия формални показатели, които които разглеждаме така случайност и когато сме успяли да се прицелим към бедните някаква някаква специална мярка това очаквано, но 1 трябва много да се внимава с тия данни, особено в дефиницията на бедност, защото тя е много остра. Тоест имаме медианният доход, няма да е много, много големи подробности как се изчислява точно бедността. Но на практика има 1 прагче от което човек се оказва, че е беден, а в момент, в който го прескочи вече не е беден, тоест няма степени на бедност. Единствено такова такава бинарна дефиниция, която много често крие много нюанси. Този човек може да е беден в момента с €350 дух може да е беден със €100 доход. Очевидно тия 2 души живеят много различни живот ще имат най вероятно много различни на много различни социална среда и реалността, а за това и трябва винаги да се гледа много по нюансирано доход структура и е много по интересна за мен. Но за съжаление тя не се съди толкова подробно. Тоест там вече трябва да влезем в индивидуалните данни да видим как горе долу преливат от 1 от 1 група в друга, доколкото социално обилно. С това се чу нещо, което за съжаление не се следи. Би било много интересно всъщност да видим дали има пренос удобните доходни групи към горните преди години сме го гледали преди десетилетия, но тогава доста се променили нещата, а и веднага ще дам пример тука големия спад в коефициента на джини големия спада в дома на бъдни на бедните последните последните 5 години. Беше в момента, в който се увеличиха пенсиите удар в началото правил, тоест тогава 1 много голяма група се даде бонус от това, което се очакваше да се увеличи. Протестърското правило, което пък разчита отново на половината от средния доход за страната, половината инфлация, а и тогава голяма група пенсионери, които формират и така най голямото струпване на хора около и под линията на бедност бяха тласнати отговор. Тогава видяхме спад на коефициента на джини с 3 пункта за година. Спадът в дела на бедните, но това разбира се беше еднократен ефект. Следващата година, когато цялата духовна структура се се измести нагоре, светлината на бедността. Поне сега тези хора изпаднаха обратно в групата на бедните, а така че трябва да се гледа много по подробно много по детайлно. Тук 1 много интересна забележка. Почвам да за за средната класа, защото това също е нещо, което не сме виждали много отдавна правихме много малък опит, който за съжаление беше публикуван много, много големи подробности, но нас много от хората, които се справят с еднаква всъщност не са, защото има 1 така голямо ядро, високотехнологични работни, особено в столицата, които са във горните 2 децила по доходи и си мисля, че средна класа, но това. Говорител 3 Процентно. Говорител 2 Всъщност са богати 1 от особените неща доход структура в България е, че има много голям дял на богатите хора, относително към спрямо медианния доход. И доста малка средна класа и много бедни. Тоест може би 1 от целите всъщност на социалната политика лв. На база на това, което виждаме в Европа и у нас, би трябвало да бъде по скоро да увеличаваме дела на средната класа, защото тя за сметка на богатите е малка и намалява в последните години. Говорител 1 Тук ще ти кажа, че има логично обяснение защо това беше така дълги години и има логичен изход от ситуацията, който според мен вече както и на мейкинг вече се случва. Това, което с исторически наблюдавахме в България, ние имахме заради ред причини наследството от комунизма, структурните дефекти на комунистическата икономика разпада и след 90 та година огромното обедняване хиперинфлацията, загубата на спестявания и номиналното обедняване като цяло и свиване на икономиката създаде всъщност 1 много интересна ситуация. Голяма част от хората, които нямат алтернатива да работят директно за глобалния пазар. Всъщност с получаваха изключително ниски доходи в България, което предполагаше, разбира се, ниски данъчни приходи, съответно и ниски в номинално изражение суми за преразпределение към пенсионери и други, които по цели нетни получатели от бюджета, включително заетите в бюджетната сфера. Същевременно 1 група хора имаха възможност да продадат своите умения директно на глобалния пазар и всъщност се получи такъв дисбаланс, че. Човек с глобално търгуемо умение изведнъж, което не е незадължително някакво супер голямо умение, но търгуемо глобално можеше да изкарва 5, 10 15 пъти повече от човек, който да кажем също е образован с дадена степен преди, но има висше образование, така и там той работи за вътрешния пазар или за държавата и това беше дълги. Говорител 3 Години. Говорител 1 Да, тоест дълго време по младши как да науча младши колдър програмист изкарваше 5 до 10 пъти повече от инженер с 20 години опит в производствено предприятие, който управлява машини за стотици милиони в химически завод. Нали тази аномалия беше резултат от това наследено наследения крах на социалистическата икономика и много други неща? Пазара на труда обаче все пак започна да изчиства тия тия структурни дефекти, включително и в категорията на по нискоквалифицираните работни места. Тоест ако ако преди 15 години 1 програмист е взимало 10 пъти колкото 1 продавач в супермаркет, сега не взима 10 пъти повече. Сега зима 4 пъти повече и скоро и тази разлика ще се свие нали. Очаквайте го съвсем съвсем скоро и това не е защото висококвалифицираните и тези, които се продаваха уменията навън. Изкарват по малко, а защото всички останали започнаха да изкарват повече. И това което казвам е, че в резултат на този процес лека полека ще ти се промени. Тази статуя с тази статистическа аномалия, която те дразни да кажеш. Абе как така имам много богати много бедни няма средна клас лека полека ще имаш повече хора в средата на разпределението и по малко, които ще ги броиш за за доста богат е всъщност нали ше ше стане ще ще престане да се смята човек, който е с 3 години опит. Младеж работиш в ай ти фирма да се брои за богат. Говорител 2 Тук, разбира се, влизаме в спор за дефинициите, защото самият сами въпрос как дефинираме богатство средна класа и бедност всъщност предопределят и начина, по който правим политика и начина, по който водим разговора, защото всичките тези дефиниции, които ползваме, са относителни. Тоест те се основават на някакъв дериват на цялата цялата структура на доходите и когато тази структура на доходите изкривена. От някакъв фактор както ти казваш продаване на умения на глобален пазар, то тогава това по необходимост води до много големи отклонения от така глобалните глобалните фактори. Редно е да кажем 1, че на някои места продължава да се мери абсолютна бедност, тоест спрямо някаква линия, която е дефинирана в долари или дори в калории. Това също е правено у нас. Говорител 3 Той е в беда, а също има. Говорител 2 Въпреки че те са проблемни по други причини, но от такъв тип класическа бедност у нас почти няма. Тоест хора, които живеят под старата дефиниция $2 на ден са единици. Ако въобще съществуват изобщо не съм виждал някой да се опита да намери нещо такова, защото по неясни след тях още ги търсим с лупа вече по новите определения, защото лека полека и международните класации се местят нагоре смисъл, а въведе се и все пак следващата следващата дефиниция, която е за 6 $ на ден. А може би ще има хора, които ще паднат у нас, но отново в Европейския контекст говорим за абсолютна бедност. По скоро няма смисъл и нямаше да насочваме политика. На такива хора ще са много, много малко и ще са изключително социално да класиране. Говорител 1 Ама не трябва ли точно към тях да насочиш някаква политика? Ами ако приемем, че някои от тях имат шанс да излязат от това? Говорител 2 Положение те ще са буквално няколко хиляди, тоест това е много, много учат, много частен случай на относителната бедност, за която говорим по общо в този разговор, защото това е интересна. Говорител 3 Дефиниция паскова коментира, че целта е да има насочена политика, но ти да го решиш този казус. Той не решава големия и. Говорител 1 Големия ама и затова нищо не правим. Говорител 2 На там ще видиш 1 разговор но аз не искам 1 това да изчистим, че ние абсолютно бедни по класическата глобална дефиниция у нас няма, защото ние много обичаме да обясняваме тук колко сме относително бедни, сравнявайки с жизнения стандарт в нидерландия дания, които са най богатите държави в света, едва ли не затова е много важно който и репер на сравнение. Ако гледаме глобално, тоест в група в която съществуват и държави като непал като Афганистан, като судан като венецуела. То България 1 е много богата държава в нея бедни хора почти няма по тях глобална дефиниции и ако има те са много малко и наистина са обект на много различни политики. Говорител 1 Добре, ама до чакай, дай все пак да го довършим тоя разговор, а ти разсъждаваш като по скоро като математически икономист случая и статистик обаче политическия и гражданския разговор той е базиран на реалния живот, тоест хората мерят. Или се самооценяват или оценяват съседа си като беден или средна класа според някакви физически и обективно видими измерими категории, например например. Това, което Петър каза калории колко калории можем да консумираме? Тоест дали гладуваш, дали ядеш само най нали евтините храни не може да си позволиш да речем месо и зеленчуци. Говорител 2 В България, а също така това е там. Сега е по. Говорител 1 Добре, дай да видим какво нали структура на потреблението 2 дай да видим други критерии например може да отоплява жилището си зимата. Ако имаш някакво приемливо по размер жилище за твоето домакинство. Тоест ако сте 2 човека живеете в 60 квадрата може и зимата да си на топло или не си на топло и стоиш на студено и мръзнеш. Тоест хората. Това, което могат да бъдат дадени доста други такива примери. Ако имаш дете в училище може да купиш литературата, която учителката нали пише в края на годината следваща годината прочете 20 книги можеш ли да отделиш 500 €, да купиш тия книги или не можеш и искаш на детето? Еми сори няма четеш нали може ли той да има как скачаше сезонни обувки, нали това е в материалните лишения? Лятото по леки. Говорител 3 От ремонт на покрива. Говорител 1 Да като протече покрива имаш ли да извадиш няколко хиляди евро, да го ремонтираш или тече и живееш в къща, в която с тенджери и легени се събира вода от покрива и ти живееш в 1 стаичка 10 квадрата за да живеете цялото семейство тоест. Затова и много от социалните програми, които съществуват, са по този начин дефинирани в. Тоест когато имаш дете, те ти казват, ами детето ти носи допълнителен разход. Затова ще дадем нещо за детето, когато трябва да отопляваш, ама нямаш доход да си платиш тока или или въглищата. Някой създава програма, нали нашето нашата държава е създава програма за енергийно подпомагане? Казва ще ти дадем еди колко си равностойност на киловати или там тонове енергия, нали въглища няма значение какво ползваш дърва парно и в тоя смисъл. Нали има все пак някакви абсолютни измерители на това и хората според това, което казваме в политическия и гражданския дебати и съответно процес на взимане на решения, хората разсъждават и изхождат от такива измерими и обективни и абсолютни категории. Щом не мога да си платя тока зимата, като ми дойде сметка начин не е добре държавата. Говорител 3 Аз ще довърша защото ти казваш, а подхожда като математик статистик, а ти подхождаш в по широкия икономически. Говорител 1 Поглед даже, ама то има. Говорител 3 Поли дори отива отвън отвъд това, което може да си позволи, защото ти каза дали семейството е има възможност да си купи книга, а то някой би казал въпросът има ли кой да я прочете тая книга и дори да има дадена от учителя да кажем книгата, семейството, дали някой въобще би е прочел, тоест измеренията на бедността не, не са само дори в неравенство във възможностите, а в начин на живот, който понякога наистина води към някакво. Пълно декласирани от така от обществото и то отива много далече извън материалните неща. Тоест то дори може да има възможност за някакъв ремонт. Но нали живееше в някаква кочина необразованост. Предава се през поколения, разбира се, някъде в основата е монетарни елемент, но не е само това. И малко в подкрепа на ли на тая посока на мислене отново ако видим разбивките. Струва ми са широко познати, но пък е хубаво да се припомнят, когато говорим за хора с висше образование. Тези, които са под линията на бедност 4 5% и те почти винаги работят. Когато говорим за хора със средно образование, нали вдига се бедността отива на 11%, но все пак е ниска основно образование 36. Начално или без образование 47 тоест вече половината са с начално или без образование на практика. На практика са бедни. Отиваме в данните за. Дали работят или не когато става дума за заети бедността е около 10%. Това са сезонно заети. Така домакинства с 1 нает, който е на минимална заплата и така нататък, но пак е 10 и 11%. Когато говорим за хора безработни. Над 50 55% тоест? Отново имаме това предаване на липса на образование, което води до пълно декласиране от пазара на труда и в крайна сметка до до бедност имаме разбивка и на град и така провинция, която също е много ясно изразена. Имаме разбивка и на етнически групи, което заради най различни правила в обществото много често се пропуска, но ето сега съм отворила материалните лишения да го дадем като пример, нали макар че това също е познато. Могат ли да се подменят износени дрехи? Има такъв въпрос, материалните лишения и принос в българската етническа група 15% 15 16% казват, има проблем с това. Невинаги успяваме в турската етническа група 30% казват има проблем ромският ниска група 52 а купуването на чифтове, обувки, валонският ниска група отива 57 казвам, защото такава е класификацията на някой да не ме обвини, че използвам грешна класификация. И всъщност това сме го видели в образованието в класирането на причина защо някои детайл деца от ромския техническа група отпадат от образование. Липса на обувки това е излиза в някои социология и всъщност тук данните пак го показват. Над половината от тия домакинства не могат да подменят износени чифтове, обувки, той всички тия социални показатели наистина не казват ли, че трябва по дълбоко. Да се гледа и съответно политиката не е просто на кой какъв монетарен. Източник, да му дадем. А този тип неща група ако няма обувки за 1 училище да ги получи по някакъв начин или ако няма ако се предава 1 1 липса на образование не ходи на училище и така декласификация от пазара на труда по някакъв начин това да се промени, а не просто монетарно да се мятат 1 пари от бюджета. Говорител 2 Ами ти просто много ясно демонстрираш, че социалната политика не трябва да се прави на парче. Ние трябва да правим по 1 критерии и че социалните проблеми и бедността конкретно са по дефиниция. Мултимодални по някакъв начин. Тоест въпросът е не само ромска интеграция не само на лош достъп до образование не е само на кофти инфраструктура и не само в домакинството. Напротив той е на всички тези неща заети заедно и те трябва да бъдат адресирани. Най вероятно с някакъв доста по подробен подход. Това е и причината, поради която 1 от основните предложения, които винаги са слагали на масата, е всъщност да си мисли за социалната политика не през човека през домакинство. Това го го обсъждаме в момента, тоест по голям детайл по отношение на хората с увреждания, защото там. Отново критерия е ти имаш някаква степен на трудоспособност от пълната цена не се интересува какъв е твоя доход. Не се интересуваме ти с кого живееш, не се интересуваха условия, живееш, не се интересуваме дали работиш, какво работиш, как работиш. Интересувам се единствено от това ти дали имаш някаква коефициент, после даваме всичките помощи и така социални придобивки от държавата прецени, че трябва да е човек с увреждания, което е фундаментално сгрешено, грешен начин за правене на социална политика. Обратно това разбира се, ще е изключително трудна задача, но някакси 1 поредица от състави на. Министерство на труда и социалната политика го пропускат по скоро като като необходимост. Ще трябва да се движим към изключително холистична оценка на състоянието на домакинствата, защото отново подчертаваме дебело, тъй като го казахме досега говорих с дефинициите. Бедността винаги е характеристика на домакинството, тоест отделния човек, както и да го гледаме как живееха в доха и така нататък. Не можем да кажем дали е беден. Напротив, ти си беден в някакъв контекст и си беден в контекста на своето семейство на своето домакинство. И оттам насетне трябва да се мислят тия неща в контекста на потребностите на конкретните домакинства на техните особености, а и на реалността, в която живеят. Няма такъв инструмент, нямаме на практика, тоест ние знаем научно на Петър на адриан какви са им реалностите житейски нямаме представа нашето домакинство обаче как стоят нещата и това е големият провал. За мен социалната политика и причината, поради която не успяват да коригират неравенство и бедността, степента в която би искала може би. Говорител 1 Аз пак ще ти дам 1 политическо обяснение. Защо е така? Поне така си мисля. Има много. Дълбоко смесване и сливане на няколко вида. Политики на на държавата и съответно механизми за преразпределение на доход. Това е. Най кратко казано това са пенсиите. Осигурителните плаща. И социалната политика, социалното подпомагане. Даже ако гледаш разбивките в консолидираната фискална програма много често има социални разходи. Там са всички и понеже пенсиите са най много, всъщност те наистина доминират и когато се променят, а примерно пенсиите. Това, което ти спомена преди няколко години вдигането на минималната пенсия с много голям процент. И съответно тогава пенсиите нараснаха много като общ бюджетен разход и дял от брутния вътрешен продукт и дял от общите разходи на бюджета кг. Няма значение по какъвто когато им метрика искаш го ловиш да е структурна разлика, но това даде основание започнат 1 такива неща, а социалните плащания много нараснаха. За това са пенсии същия дебат в момента тече по отношение на осигурителни плащания, тоест неща, които се плащат от осигурителни институти и те са на осигурителен принцип, тоест от 1 страна има хора, които плащат осигуровки. Определен период от време и при определени правила и след това при определени условия могат да получат заместващ доход за определено време. Това се смесва със социални, социално подпомагане и социални конкретни мерки, насочени към хора в бедност. Нали това също е политическо, обществен проблем на смесване. Всичко в 1 говорене те са различни неща, нали това, че имаш майки, които раждат и след това получават след раждането и всъщност и преди раждането 410 дена обезщетение заместващ доход. Е съвсем различно от това да речем как подпомагаш енергийно бедните с някаква програма за за отопление през зимата. Говорител 2 Ами това е друга степен исторически проблем, защото ние правим понякога социална политика през останалите политики. И тук може би кови добавката, от който сега ще се отърваваме. Тепърва е може би най ясният пример от близкото минало, защото тогава казахме, пенсионерите имат проблем в момента социален пандемията и ни смачка доходите има инфлация голяма и трябва да им дадем някаква помощ. Това, което обаче тогава се направи напълно погрешно, да кажем през пенсионната система ще сложим 1 добавка от 50 ина евро, ако сънуваш беше. Говорител 1 В началото. Говорител 2 Но толкова беше накрая какво няма значение точно какъв конкретния размер, но ние през бюджета на нои даваме бюджетни пари и през тях правим социалната политика. Това е класически пример за това смесване на 3 те на практика напълно различни неща. Осигуряването, което чака да се случи, ако застрахователно събитие, например майчинство, пенсиите, които са придобито право заради труд след определен момент. И накрая социалните плащания, които трябва конкретно да таргетират бедност, неравенство да решават тия 2 големи социални проблеми, а нещо, което винаги излиза много ясно от нашите предишни анализи. Въпреки че вече не са много нови и че всъщност ние класическа социална политика в смисъла на пари, които се дават за борене на бедност и се дават с дохода и критерии или целят преборване на конкретни социални неравенства и достъп до образование, достъп до транспорт, достъп до здравна грижа почти нямаме и това може да е причината, поради която бедността остава толкова висока е около 20% и производството на високо Европейския съюз. Ние просто не инвестираме пари в това в крайна сметка. Говорител 3 Аз съм малко ще. Продължа темата, насочвайки я към конкретно към хората с увреждания. Наскоро публикувахме и. Анализ в тази посока с много данни, които 1 показват как асистентската подкрепа колко започва да тежи на бюджета. Между 1 програма, която е най голямата покана на министерство на труда и социалната политика с най голям ръст на разходите в последните 5 години, бие вдигане на заплати в МВР и така нататък. Всички други пера, които вземеш тази асистентска подкрепа, ги бие всички и доста критикувана, включително администрацията от институциите. Политика тя мина политически през парламента по някакъв начин малко преди пандемията. Но се вижда и в регионалните данни, много от които също публикувахме как различни помощи и трансфери се насочват към различни региони. А, което е обосновано, разбира се от типологията на населението, но не сам. Очевидно има много така злоупотреби с с тези средства. На фона на тази картина и на. Така е, но. Послания от новите управляващи, че да трябва по някакъв начин да ги овладеем разходите в бюджета, в това число социалните разходи. Не трябва обаче да отнемаме права, а всяко 1 от тези неща е. Дадено право, независимо дали е икономически обосновано или не, но то е дадено като нали някакъв енд ай талант, който се възприемат към този момент вече за даденост от от хората и от съответната група. Тоест как можеш да овладееш това което се случва? Като огромен трансфер за хора с увреждания. Без да отнемаш права в опит да запазиш бюджетната стабилност въобще възможно ли е само с някакви технически мерки и по добър контрол? Говорител 1 Ами аз ще отговоря така. 1. Не е отнемане на право, ако правото е дадено в нарушение на закона. Това е може би сложен начин да кажа, че когато има измама, нали да се премахне последиците от тази измама не е отнемане на права, но това е малкият въпроса. Впрочем, хората много често, когато говорят за и за хора с увреждания и други социални плащания, включително и в здравната система, когато се говори за за някакви злоупотреби, всъщност те си представят наистина директната измама. Тоест при но болницата е написала, че някой е бил опериран, пък ной не е било кариера. Нали това е класическа измама или някой човек има решение на телк? Че има някакъв процент инвалидност, пък той всъщност изобщо няма с фалшива диагноза. Това е 1 проблем. Той по малки по големият проблем е всъщност. Доколко и как насочваш средства и какви средства за различни категории хора и и всъщност с хората с увреждания имаме голям голям проблем, защото в момента се мери степен на увреждане, тоест той е медицинско базирано преценка как колкото е увредило дадено хронично заболяване дадено състояние, дадена дадено увреждане а а това е медицински въпрос. Всъщност от гледна точка на социалната политика и политиката по някаква интеграция тя трябва да намери обратното. Тоест. Колко ти си способен да се интегрират в обществото? Говорител 2 Ще прекъсне определението дори по лошо от това, което ти казваш, защото решението на телк овата комисия се интересува от това ти доколко не можеш да работиш въз основа на медицинското състояние, което имаш, в който ние следва да прилагаме към огромна група от населението. Немалка част от тях проблем във възраст отвъд трудовата над 70 години и ползваме тази дефиниция. А ти колко не можеш да работиш заради медицинското си състояние, за да оценявам твоята потребностите, възможно останали права, които се отключват от инвалидността. Което е дори помня адекватно на реалността, отколкото изглежда на пръв. Говорител 1 Поглед и аз ще ви кажа и аз ще ви кажа следното, нали най абсурдното нещо е защо човек с увреждане някакъв процент има безплатна винетка? Нали това е? Не знам по какъв човешки начин може да бъде свързано 1 с другото нали този човек ако може да шофира, ако има автомобил, съответно има доходи за автомобил, има доходи за гориво и физически може да шофира. На него защо му е тази помощ то очевидно се справя в живота той, той работи, той има доходи, а човек, който няма доход. Той най вероятно няма и кола, а в много случаи ако е с тежко увреждане, той не може да шофира. Тогава пък за какво му е тая винет кой какво му помага това, че държавата не може да има 10 € за винетката? Говорител 2 Може да предложим защо 1 човек, който им който е инвалидизиран заради параноидна шизофрения ще имат достъп до по широкото и удобно паркомясто за инвалидите, които са направени за инвалиди хора в инвалидни колички. Тоест ние слагаме равенство на хората, които нямат крака и хората, които имат параноидна шизофрения. Им даваме всичко е доста по широк от удобни паркоместа, които са за хора с увреждане и което е нелогично. Говорител 1 И също така места това са 1 вид права да ги наречем както петрини, че е тайтъл нас някакви привилегии, а същевременно има и финансова подкрепа, която е буквално някакъв процент. Само че само че. Хора с еднакъв процент за 1 може да му трябват лекарства 200 300 € на месец хронично до края на живота му, а другият никакви лекарства обаче и 2 получават при но по 57 € и 30 цента и сега за 1 това не е никаква помощ тоест не му достига изобщо особено ако е с ниски доходи пенсионери няма достатъчно стаж, тоест тия 57 и 30 или 62 и 10 не му стигат изобщо за неговите потребности, а обратно другият човек, който пък няма нужда от никакви лекарства, защото просто му е такова увреждането то няма. Не е някакво хронично заболяване, което изисква. Медикаменти той пък получава просто ей така бонус, което за него сигурно не е лошо. Говорител 2 И другата страна логичност ние даваме 1 и съща помощ на хората, които имат 600 € месечен доход, тъй като живее в домакинство с 3000, което е под него. Тоест не се интересувам от това какви са техните реални условия на живот могат да живеят в триетажна къща с 2 гаража и 5 коли, което е реалност за немалка част от хората с увреждания у нас и на другите, които наистина имат нужда и ви даваме същата подкрепа, която даваме на тези са много високи доходи, което е абсолютно нелогично. И не постига целите на политиката, която е най лошото. Говорител 3 Добре, ама аз тук пак ще ви върна в реалността, че това нещо нали си представяте, ако някой политик трябва да го обяснява по националните телевизии, че най вероятно много бързо ще бъде сменен. Говорител 2 А политиката не е за да правиш лесните неща с хората. Чакай малко. Говорител 3 Е, но въпросът е как да го направиш така че да не се срине всичко, нали? Защото ти и много добра форма да се опиташ да направиш, ако това ще свали от власт или просто. Самото правителство се освободи от тебе и ще кажат бе тоя министър граф ида да го сменяме. Тоест какъв е какъв би бил успешният пример как се прави това нещо? Из и ми се струва, че много често при нас, а и на други места то не е да да смениш параметри в текущата система. А, което води до отнемане на права, нали когато някой имал достъп до винетка пък ти му го отнемеш. Той казва, тая политика е вредна за мен, а много често използваме 2 неща 1 е. Лесното тоест. Форма на замразяване. Спираш да вдигаш обхвата и плащанията и чакаш икономиката да навакса. Така че това да ти тежи по малко. Което не отнема права просто ги. Държи на 1 ниско ниво, така че те да да падат като тежест във времето. Нали това е такъв умен начин дадена група да не я ядосваш на момента, но все пак да е. Говорител 2 Така наказваш хората, които имат реална нужда точно от това, което е. Говорител 3 Било използвано 4 механизъм, за да спасиш така някакви правила в средносрочен план. Другото което мисля, че може да работи е тотална смяна на системата. Сега говорим за преоткриване на държавата и преосноваване и така нататък. Говорим за. Различен модел, по който да кажем, може да бъде помощта за отопление, може да бъде при хората с увреждане и асистентската подкрепа може да бъде социалния патронаж, когато разпишеш нов модел през оценка на потребности или каквото и да било. Той ти позволява много от старите неща да ги махнеш да направиш нови. Но те по някакъв начин да са по умни тогава просто заменят стария модел с нов. Няма директно отнемане на. На права тоест не е ли това по? Смислени и по смел начин да кажеш, че имам нова визия ще го направим по ново, а не просто ще паднат 3 члена от еди кой. Говорител 1 Са те допълни, че има има и 3 вариант, който е комбинация от 2. Тоест някои стари програми ги запазваш, ама ги замразяваш и създаваш нови програми, които са по умни по насочени. А сега основния основния. Критерии основният начин да не паднеш от власт и да не те изгонят с камъни на площада е това, което предлагаш да се възприема от голямото мнозинство от хора. Голямото не е от 100%, но от голямата носовка то често значи. Хората са абсолютно прави да се дразнят от. Нечестни политики на преразпределение, когато видиш пред търговския център кола за €200,000 с инвалиден стикер и всъщност видиш, че вътре няма никакъв човек в инвалидна количка, нали ти казах това е лошо. Аз мисля, че няма политик, който ще пострада ако премахне. Такъв такава възможност човек, който няма никаква никаква двигателно затруднение да шофира автомобил с право да паркира безплатно в синя зона и да паркира на търговския център до входа това няма. Няма как да не се възприема като нещо хубаво в тоя смисъл. Ако предложиш нов модел, в който има честни политики, тоест който наистина се оценяват потребности наистина се оценяват доходи, нали тогава макар и някои да загубят нещо. Те няма да срещнат подкрепа на своите къс, каже съседи, приятели, колеги или каквито щеш своето обкръжение, тоест да някакви хора ще загубят, но тежат. Те ще останат в малцинство. Те няма да получат никаква подкрепа, защото мнозинството ще смята, че те така или иначе не е честно са имали достъп до някакви привилегии, права и и трансфери от държавата и всъщност новото нещо е справедливо. Новото нещо е честно, нали отново това, което стана дума, доходи имущество. Значи ако имаш къща, която струва няколко милиона да получаваш по 200 € помощ за отопление не е честно някои го правят нали да получаваш пари по асистентска програма, докато очевидно живееш в имот за отново за стотици хиляди и очевидно домакинството. Ти нима някой с високи доходи също не е, не е окей, нали? Очевидно хората възприемат това като начин да се точат системата, да се краде от всички през държавата и затова премахването на такива вратички. Би се възприело добре, но има 1 голямо но. Простите програми са лесни за администриране. Значи ако кажеш на всяко дете, даваме е хикс пари това е лесно. Има и ген е данъчната отстъпка за деца. Много е лесно, всеки отива има имаш ли дете и мъж той има ли егене има 1 не пишеш го в данъчната декларация 3 му имена и егенето и получаваш нещо я си представи, че трябва да се направи преценка много по широка за доходи, за материални лишения, за аза имуществено състояние. Имаш ли ти 6 апартамента за няколко милиона и за да вземеш данъчно облекчение за дете? Или не и тогава се започва работа и администрацията трябва да работи. Трябва да преценява. Трябва да се сравняват документи, може да има измами, трябва да преследваш измамниците, щото ти като хванеш 1 измамник не просто трябва да прекратиш измамата. Той трябва да полежи малко в затвора или нали ако не е да плати някаква глоба. Иначе иначе няма да има никаква превенция, така че сложните честните програми са по сложни за администриране, изискват преценка, изискват порядъчност, изискват някакъв базов морал от тези, които прилагат такива социални политики умения. Също сега си говорихме как ще преценяват умения способностите за за социална интеграция или за трудова интеграция на хора с увреждания? Как ще направи такава индивидуална оценка дали някой трябва да прави? Тоест трябва да имаш подготвени хора, които да направят 1 истински анализ за всеки отделен човек, създаденото негово увреждане или хронично заболяване къде може да се интегрира? Как може да се интегрира, как може да работи, какво му е нужно за да работи, защото те са различни неща нея всеки ден по 50 € на месец и така нататък. Говорител 2 Аз тук ще се върна, защото ти много добре даваш примери с политики, които имат много ясни цели всъщност. Помощта за дете не е социална политика, тя демографска политика и затова даваме на хората с деца поравно. Тя преразпределя по определение от работещите хора без деца доход към работещите хора с деца. Сега защо? Говорител 3 Е възприемаш тя не е казано, че демографска политика, тоест тук има спор каква е. Говорител 2 Доста ясно е дефинирана като политика за спонсориране на повече раждаемост. Доколко постига тази цел е съвсем друг въпрос, защото надали някой за обществото в евро, които даваме годишно решил да има деца. И заряд максималните там 1200 година ако има 3 или повече, а помощ за отопление е много хубав пример, защото там вече много ясно са дефинирани доходните критерии. Много ясно каза ми искаме да подпомогнем отоплението на домакинствата, които не могат да се отопляват. Имат много конкретни дефини много конкретни характеристики на домакинството и освен това не могат да покрият определени доходи и критерии. Тоест това е програма, която по определение цели да таргетира бедни хора му. Това е много малкия, много много малкият пример за политики, които имат много ясна цел. И се опитва да ги постигат по някаква гордост. Целенасочен начин. В проучим новата програма. Новата дефиниция за енергийна бедност беше изключително от такъв херкулесова опит от страна на нашата администрация, що навърза няколко бази данни на държавата. Опита се да взима характеристики на домакинство от различни източници от НАП, от нои от кадастъра. Всички тези неща се сляха на 1 място, за да може да се направи в тази обемна оценка, но това е начин, към който ще се върви лека полека. И това също не трябва да изискваме всеки път, когато се прави такава политика да се каже много ясно искаш да постигнеш с това. Правиш политика, която се опитва да таргетира бедност за третиране, равностойно нещо друго. Ако искаш да караш майките, да имат повече деца, да тогава 3 години майчинство и изцяло спонсориран от държавата. Звучи като някой логично политика и аз затова по скоро съм и против опитите за съкращаване на майчинството нас, тоест всяка политика, който успява да тласне повече хора към това да имат деца по скоро добро решение. В ситуация, в която лека полека имаме демографски спад на населението ще има най вероятно забавяне на раждаемостта в близко бъдеще, а просто това не е начина, по който мисля множество политики у нас. Прави се нещо, защото звучи добре, защото звучи популистко, защото звучи като нещо, което ще спечели избори, гласове, а не таргетира решаване на конкурса социален проблем, както са тия 2 политики, които обсъждахме. Говорител 3 Аз пак ще се върна към към това, че всъщност. С което започнахме голяма част от разговора и особено разговор между политиците, тъй като той е това, което нали се чу тук, като тези почти отсъства там. То е разговор за обичайния гласоподавател. Този, който не може да му купиш гласа, тъй като ако ти си бедно домакинство в ромски квартал, където гласа е зависим, ти няма нужда да му го купуваш през бюджетна или политика на министерство на труда и социалната политика, а просто това се случва директно през натиск, докато големият разговор е за обичайния господа в тел за обичайното семейство и за това ниво на пенсии. Минимална пенсия, минимална заплата, детски данъчни облекчения, тъй като все пак е вече. Повечето хора работят фокуса някак си. Е там какво да се прави за обичайното семейство и това води до много широки и много. Скъпи програми. Това води до факта, че програми като асистентска подкрепа или така. Помощи за семейства с деца са в стотици милиони или в някои случаи милиарди, а програми като месечните социални помощи, което е абсолютно класическата социална програма, трябва да си много беден налага ти. Да работиш мисля, че се налага, нали проверява с детето дали ходи в училище и така нататък. Тоест тя е драконовска като правила нали ходих чистиш площада или в гробищата или кой знае какво работиш такъв тип неща обикновено са и получава сравнително малка сума, при това не до някой. Лв доход, тоест тя е променлива, не е като помощта за отопление, където се отключва 1 1 сума, тоест драконовата програма насочена към най бедните и най малката, макар и най ефективна това сме го видели като ефект върху неравенството джини. А широките скъпи програми са тези които имат нали те са до стотици хиляди хора достига 500,600 700,000. Някои ходят с увреждания. И съответно пък са много скъпи и обикновено не постигат кой знае какъв ефект по отношение на на неравенството. Казахте малко в началото за социалната мобилност и ми се иска с това да приключим, тъй като свързва темата с. Нали с цялата цялата политика, състоянието на икономиката това, което преди сме следвали като. Промяна тоест. Окей, в момента имаме богати и по богати бедни по бедни, но те как се променят през годините и това зависи ли от икономическото. Развитие, работните места, бумът в потреблението, прегряване на икономиката и така нататък и дали всъщност показват, че. А ако приеме че? 20% са най бедните. Нали класическият показател около половината от тях. Имат социална мобилност, тоест това са семейства, които все пак не са дългосрочно извън пазара на труда. Казахме там има и хора средно образование, има хора, които са заети 10% от заетите и така нататък. Тоест половината от тези. Които са официално водят бедни по дефиницията на неси. При тях има социална мобилност, има излизане от бедност, има катерене по стълбицата, има падане по стълбицата, нали можеш да изпълниш зависимости хазарт алкохол какво ли не, нали всичко се случва, но социалната мобилност е има и тя, разбира се е по силно тогава когато икономиката се развива и когато така пазара на труда е в добро състояние. Проблема обаче 1 долните 10%, при които няма социална мобилност. Тоест там независимо дали икономиката е в бум или в рецесия. Долните 10%, които са дългосрочни извън пазара на труда без образование в много лоша среда те си стоят там. И голяма част от зависимите гласове най вероятно са там на избори, така че 1 въпрос за това как се отключва долните, 10% в очите подлежи на отключване. И другото е вече. Тази социална мобилност как се? Провокира така че да има по голям успех не просто от малко под линията на бедност, да си малко отгоре. Дали може да се качиш по нагоре по по тази стълбица? В тази посока. Коя рамката се струва, че е тази която би позволила. По бързо катерене нагоре, тоест да не е само за айтито който може от. Сравнително сходни умения с другия математика в гимназията, който е решил да стане инженер, много бързо да се изстреля в топ 2%, защото е нает от международна ит компания. Другият с професионално образование той каква трябва да е тая рамка, която да му позволи все пак и той да може да успее. Говорител 1 Ами 1 тихо каза професионално образование ама и това е проблем. Много деца не изкласяват до 12 клас. Всъщност те са от така резервоара на потенциално много бедните и и също той има усилващи се ефекти. Значи ти ако си необразован и с някакво заболяване или увреждане е много по вероятно да останеш беден и социално декласирани, отколкото ако си с образование и дадено заболяване. Защото хората с образование и все пак някакво увреждане и заболяване могат да работят от вкъщи могат да работят работа, която изисква физическо усилие и така нататък и така нататък, докато около ако ти разчиташ да си на пазара на труда. Работиш физически труд в момента, в който ти се появи някакво по тежко заболяване и някакво увреждане се отключи край ти приключваш за затваряте вкъщи. Някой трябва да се грижи за теб и ставаш нали? Разбира се клиент на социалната система така че това е 1 много важно нещо е образованието и впрочем тук има работещи неща, които адресират точно проблеми с ранното отпадане, например училищни автобуси, училищни автобуси, а в 1 момент в гимназията спират да возят децата и какво става ако си от малък град или от малко село няма гимназия ти нямаш пари да ходиш. В съседния град няма автобус нали трудно или трябва да си плащаш сам междуградския с автобус вече е скъпо щото ти си от бедно домакинство оставаш беден оставаш с 8 клас и няма 12 клас, няма професионално образование и не до придобиващ дори някакъв занаят, така че те са навързани нещата с много други те всъщност са социални мерки, които са обаче вклинени в други политики например пак казано в средното образование, така че това е за мен за мен. Пътя към към отключване и социална интеграция да намалиш броя на хората, които са обективно тотално изключени и в невъзможност да да все пак до някаква степен да се интегрират до някаква степен да участват и на пазара на труда и да реализира доходи. В крайна сметка за 9 от 10 човека, като изключим наследството и лотарията, нали пътя към някакъв нормален живот минава през това да работиш, да продадеш труда си някакви знания и умения и да изкараш доход всеки месец. Говорител 3 Ако трябва да избираш между случая, който описа лъчо на дете, което би отпаднал от образование. И още до 18 години, тоест дори образователните институции могат да работят с него, защото момент след това се изпуска. И другият случай, който пък е много популярен за Европа. Младежи, които са извън обучение за работа. Тоест той има понякога дори може да има висше образование. Макар че по често мисля, че тия случаи все пак са средно, а който е на 25 30 години живее с техните. Няма някаква тежък все пак. Така житейски проблем тоест не е пълна бедност, но 1 отказване от участие на. На пазара на труда и икономически принос койоти 2 примера трябва да се фокусират. Това е абсурден въпрос не трябва да избират, а да има политика, която обхваща всички казус. Говорител 2 И това са отделни политики 1 вид неактивни човек е политика на пазара на труда, тоест там трябва да има смислен медиатор, който да отиде примерно каже абе тука в съседната фабрика място кът за теб и най вероятно ще имаш по добър стандарт на живот ще имаш по голямо чувство на доволство отваряне. Ако работиш ще може да се докажеш доход да се запознаеш с нови хора всичките неща, които човек получава, като се намери работното място. Напротив отпадналия на 15 години или още по лошо на 11 ученик има нужда 1 от връщане в училище, защото той със завършеното образование 5 години 7 години училище няма почти никакъв шанс вече да се реализира на съвременния пазар на труда, което означава, че трябва 1 да го върши да го образоваш. Затова аз през цялото време се опитвам да да ни връщам към това, че трябва да се мисли холистично. Трябва тия системи да са обвързани до голяма степен. Тоест ние трябва министерството на образованието на здравеопазването, на социалната политика. И всичките тия свързани големи системи всъщност да знаят какво се случва с тия хора. Тоест дали техният проблем е образователен или техни проблеми здравен, дали е достъп до инфраструктура, дали е класическа бедност, която е причинена от невероятна комбинация от тези фактори. Говорител 3 Да се третират по 1 пример, който с тебе сме го виждали, тъй като обикаляли бюра по труда по страната и така управление на регионално управление на образованието. 1 пример беше точно този, че предиз до 18 годишна възраст всички образователни институции имат много сериозен. На фокус дали детето е в училище има програмата го връщат и така нататък обаче в момента в който стане на 18 той излиза те го изпускат и отива при медиата в бюрото по труда или в общината зависи къде е позициониран и точната. Говорител 2 Причина се познават обаче. Говорител 3 За изява. После той е медиатор казва, ами дайте ми агента на тия, които са отпаднали, защото най вероятно този, който е отпаднал е същия, който не е на пазара на труда обаче те нямаха право да ги дават и егенета и вече е въпрос на лично познанство между експертите в различните. Така институции, които знаем, че са все пак са ги дали и тия хора по 1 или друг начин биват намерено е точно такъв пример как 1 институция има отношения до 18 годишна възраст. После казва от тук нататък добре да се оправя. Говорител 2 Ако трябва да обобщя в 1 изречение, докато има министерство на здравеопазването, което си мисля е моята правота да лекувам хората не само образованието както каза моята работа е само да се занимава с тях в училище, докато до 18 години и министерството на труда и социалната политика, когато от време на време се казва. Аз се опитвам тези хора да им предам някои умения предишен номер временна заетост и ще им дам социална помощ, но тия 3 институции си говорят помежду си и няма обща рамка, която да мисли за целия социален проблем от всичките възможни ъгли и на база всички те вече много, много данни, които генерират цялата система, ще продължава да има много хора, които изпадат в мрежата, тоест мрежата с дупки и най вероятно има дори няколко отделни мрежи, които по никакъв начин не ги хващат хората във 1 и същи момент. Това е в 1 изречение. Говорител 3 Лъчо за финал съм подготвил провокативен въпрос. Дълго сме коментирали и тук, и в други формати за нали прегряването да кажем или в елементите на прегряване на българската икономика в тотален бум на имотния пазар. И сега го гледахме в Пловдив само преди няколко дни, нали на няколко места как се развива бум на потреблението на пало икономика, която се определя почти изцяло то потреблението всъщност ние имаме ли нужда от такива епизоди е. За да може. Средната класа да го кажем така по просто да се почувства по богата. Тоест в 1. Общество, в което. По скоро водещото оплакване то ние сме бедни малката икономика, онеправданите и така нататък с корумпираните политици, които не могат нищо да направят. Има ли нужда точно от такъв тип 2 и 7 2 и 8 бум или 25 26 бум на потребление на пълни магазини на лизинги на кредити за да кажа това общество бе малко се пречупиха. Стана малко хубаво. Говорител 1 Ами съчетанието между рекордно ниска безработица няколко години много висок ръст на заплатите в почти всички сфери на икономиката и едновременно с това много лесен достъп до кредит за какво ли не нали от жилище до кафемашина и микс. Нали това всичко води до наистина много сериозно материално охолство и забогатяване. Тоест видимо почваш да си купуваш повече блага повече дрехи повече битова техника. Повече почивки, повече кръчмите от това се вижда и по цените в заведенията и други услуги. Фризьорските салони също нали може би специално предаване трябва да правим за фризьорските салони и маникюра, а така че да. Това дава възможност на активните на пазара на труда и работещите на пазара на труда и 1 голяма част от пенсионерите с над средните пенсии, които също се вдигат последните няколко години. Така осезаемо в номинално изражение да да почнат да живеят. Материално, доста добре и доста доближаващо се до това, което се случва в западна Европа. Почивки и пътувания в чужбина, ходене по заведения, концерти и вие тук си говорите за музикални фестивали, ама те станаха хем скъпи хем пълни с хора, значи има кой да плаща за това. Отделно имаш нощувки и кръчми и така нататък транспорт, така че да. Този период дава това усещане. Не означава обаче, че че след съвсем кратко време няма отново да има усещане за обедняване и инфлацията. Всъщност това прави нали до 1 момент хората е супер, имаме повече пари. Може да си купим повече неща, купувам си повече неща в моментите в студения душ, ама то всичко поскъпна що така стана, нали то мойто увеличение на дохода като че ли се изпари, щото давам повече при фризьора давам повече в ресторанта давам повече за частните уроци на детето и балета. И футбола на децата. Говорител 3 Добре, ами аз предлагам. Тук някъде да. Да направим финала мисля, че той и аз го ясно показва как. Когато се говори по общо и философски много по лесно може да се обясни. Как трябва да изглежда потенциално 1 социална политика. Когато обаче се влезе по конкретни политики. Дали ще бъдат хора с увреждания или майчински или нещо друго. Изведнъж се появяват различни мнения и обществото пък, разбира се, настръхва. И затова ми се струва, че точно тази тема. Как да. Обществото по някакъв начин да бъде по справедливо и по отношение на неравенство, тъй като очевидно ин оод предст во това му е 1 от посланията и в същото време пък как бюджетът да се. Върже под някаква средносрочна рамка. Аз много трудно ще ще си говорят тия 2 теми тъй като нали 1 предполага различен подход при другото. И мантрата няма да се отнемат права така общо казано филмен с може да лок на всичко и да не може да. Да се върви напред. Това беше спонтанния ред за тази седмица. Продължаваме с всяка 7 са и през лятото. Гледайте не споделяте нива и оттук спотифай ще се видим в цент.

Podcast Summary

Key Points:

  1. Дебатът се фокусира върху това на кого трябва да помага държавата – на крайно нуждаещите се или на средната класа, като се критикува преразпределението на данъчни средства към хора, които сами могат да се справят.
  2. Данните показват, че относителната бедност в България пада от над 45% преди социални трансфери до около 21% след пенсии и помощи, но това се дължи основно на еднократни ефекти, като увеличението на пенсиите.
  3. Липсва целенасочена социална политика за намаляване на бедността и неравенството; коефициентът на Джини е около 37-38%, а делът на средната класа е малък поради структурни аномалии на доходите.
  4. Обсъжда се разликата между относителна и абсолютна бедност – в България почти няма хора в крайна бедност по глобални стандарти, но има значителни материални лишения, като невъзможност за отопление или ремонт на жилище.
  5. Икономическото развитие и пазарът на труда постепенно свиват разликите в доходите, което може да доведе до нарастване на средната класа в бъдеще.

Summary:

Разговорът в подкаста на Института за пазарна икономика разглежда философските и практически въпроси на социалната политика в България. Основната тема е на кого трябва да помага държавата – дали на крайно нуждаещите се, които не могат да се справят сами, или на средната класа, която често получава трансфери, финансирани от собствените си данъци. Участниците критикуват липсата на ясни критерии и отбелязват, че много програми просто преразпределят ресурси към хора, които биха могли да се грижат за себе си, което води до логически абсурди.

Данните показват, че относителната бедност спада значително след изплащане на пенсии и помощи – от над 45% до около 21%, но този ефект често е временен, като например при увеличението на пенсиите, което избутва хората над линията на бедност само за кратко. Липсва стратегическа цел за намаляване на неравенството, а структурата на доходите е изкривена – има голям дял богати, малка средна класа и много бедни. Въпреки това се отбелязва, че икономическото развитие и пазарът на труда постепенно свиват разликите, което може да доведе до по-балансирано разпределение.

Накрая се подчертава, че въпреки липсата на абсолютна бедност по глобални стандарти, материалните лишения – като невъзможност за отопление или ремонт – остават реални проблеми, които изискват внимание.

FAQs

Линията на бедност се определя като 60% от медианния еквивалентен доход на домакинствата. Понеже медианният доход расте с икономиката и инфлацията, линията се измества нагоре всяка година, което може да върне хора обратно в групата на бедните дори ако доходите им не са намалели.

Коефициентът на Джини измерва неравенството в разпределението на доходите, като 0 означава пълно равенство, а 100 – пълен дисбаланс. Стойност около 37-38% показва умерено високо неравенство, а разликата между най-богатите и най-бедните 20% е около 7 пъти.

Когато пенсиите бяха увеличени, много пенсионери скочиха над линията на бедност, което намали дела на бедните и коефициента на Джини с 3 пункта за една година. Но на следващата година линията на бедност се измести нагоре, защото медианният доход се повиши, и тези хора отново попаднаха под прага – ефектът беше еднократен.

Абсолютната бедност се мери спрямо фиксиран праг (например 2 или 6 долара на ден), а относителната – спрямо стандарта в конкретна държава или ЕС. В България почти няма хора в абсолютна бедност по глобални стандарти, но относителната бедност е значителна, защото сравняваме стандарта си с по-богати европейски държави.

Хората я възприемат чрез материални лишения – невъзможност да отопляват жилището си, да ремонтират течащ покрив, да купят книги за детето или да си позволят месо и зеленчуци. Тези обективни, видими критерии често определят политическия дебат повече от формалните статистически мерки.

Защото събира данъци от средната класа и после ѝ връща част от тях под формата на отстъпка, което създава ненужен посредник – държавата. По-рационално би било просто да се намалят данъците, така че хората сами да решават как да харчат парите си.

Chat with AI

Loading...

Pro features

Go deeper with this episode

Unlock creator-grade tools that turn any transcript into show notes and subtitle files.